kd> dt _OBJECT_TYPE_INITIALIZER ntdll!_OBJECT_TYPE_INITIALIZER +0x000 Length : Uint2B +0x002 ObjectTypeFlags : UChar +0x002 CaseInsensitive : Pos 0, 1 Bit +0x002 UnnamedObjectsOnly : Pos 1, 1 Bit +0x002 UseDefaultObject : Pos 2, 1 Bit +0x002 SecurityRequired : Pos 3, 1 Bit +0x002 MaintainHandleCount : Pos 4, 1 Bit +0x002 MaintainTypeList : Pos 5, 1 Bit +0x002 SupportsObjectCallbacks : Pos 6, 1 Bit +0x004 ObjectTypeCode : Uint4B +0x008 InvalidAttributes : Uint4B +0x00c GenericMapping : _GENERIC_MAPPING +0x01c ValidAccessMask : Uint4B +0x020 RetainAccess : Uint4B +0x024 PoolType : _POOL_TYPE +0x028 DefaultPagedPoolCharge : Uint4B +0x02c DefaultNonPagedPoolCharge : Uint4B +0x030 DumpProcedure : Ptr32 void +0x034 OpenProcedure : Ptr32 long +0x038 CloseProcedure : Ptr32 void +0x03c DeleteProcedure : Ptr32 void +0x040 ParseProcedure : Ptr32 long +0x044 SecurityProcedure : Ptr32 long +0x048 QueryNameProcedure : Ptr32 long +0x04c OkayToCloseProcedure : Ptr32 unsigned char
Всеки обект от тип TYPE има такава структура, която представлява допълнителна информация за даденият тип. Например - от кой pool да се алокира памет по подразбиране (PoolType), дали трябва да има security descriptor за даденият тип обект, дали е case (in)sensitive имената като цяло се подразбират. Но това, което представлява интерес са *Procedure полетата, които всъщност представляват функции, които трябва да бъдат извикани винаги когато трябва да се изпълни точно определена операция - отваряне(създаване), затваряне, парсване, изтриване etc. Ето например как изглежда тази структура за обект от тип FILE_OBJECT тоест файловете в Windows:
kd> dt _OBJECT_TYPE_INITIALIZER 841e87a8+0x28 ntdll!_OBJECT_TYPE_INITIALIZER +0x000 Length : 0x50 +0x002 ObjectTypeFlags : 0x11 '' +0x002 CaseInsensitive : 0y1 +0x002 UnnamedObjectsOnly : 0y0 +0x002 UseDefaultObject : 0y0 +0x002 SecurityRequired : 0y0 +0x002 MaintainHandleCount : 0y1 +0x002 MaintainTypeList : 0y0 +0x002 SupportsObjectCallbacks : 0y0 +0x004 ObjectTypeCode : 1 +0x008 InvalidAttributes : 0x130 +0x00c GenericMapping : _GENERIC_MAPPING +0x01c ValidAccessMask : 0x1f01ff +0x020 RetainAccess : 0 +0x024 PoolType : 0 ( NonPagedPool ) +0x028 DefaultPagedPoolCharge : 0x400 +0x02c DefaultNonPagedPoolCharge : 0xf8 +0x030 DumpProcedure : (null) +0x034 OpenProcedure : (null) +0x038 CloseProcedure : 0x82a9bbaf void nt!IopCloseFile+0 +0x03c DeleteProcedure : 0x82a81cbb void nt!IopDeleteFile+0 +0x040 ParseProcedure : 0x82ac9fe0 long nt!IopParseFile+0 +0x044 SecurityProcedure : 0x82aa041d long nt!IopGetSetSecurityObject+0 +0x048 QueryNameProcedure : 0x82aade11 long nt!IopQueryName+0 +0x04c OkayToCloseProcedure : (null)
Тоест при всяко затваряне на файлов обект ще се изпълнява IopCloseFile, при всяко изтриване на файл (респективно изтриването на обектът от Windows Object Manager) ще се изпълни функцията IopDeleteFile и така нататък. Следоватено ако искаме да проследяваме или дори да блокираме създаването на определен файл то можем да "инсталираме" собствена функция, която въз основа на това какво име носи обектът да решава дали да разреши или забрани операцията. А как всъщност става това? Всяка една от 7те процедури си има индивидуална сигнатура, за целите на статията ще се концентрирам само върху OpenProcedure, но по абсолютно аналогичен начин е възможно да се вземе сигнатурата за всяка една от останалите 6 функции. Ето какво трябва да представлява OB_OPEN_PROCEDURE:
typedef NTSTATUS (*OB_OPEN_METHOD) (OB_OPEN_REASON OpenReas, CHAR Unknown1, PEPROCESS Process, PVOID Object, ACCESS_MASK GrantedAccess, ULONG32 HandleCount);
И така - това което представлява интерес за нас е PVOID Object пойнтъра, който сочи към тялото на обектът, който се създава/отваря. И тъй като в случая ще hook-нем файл, то тялото ще е от тип _FILE_OBJECT. Дефиницията може да бъде намерена на сайта на майкрософт тук. Както се вижда може да използваме FileName от структурата, за да разберем кой файл точно се отваря/създава. Единственото, което остава е само да имплементираме нашата версия на OpenProcedure и да set-нем адреса и като стойност на OpenProcedure member-а. И за да не съм празнословен ето малко код:
1. Ето една много проста имплементация на OB_OPEN_METHOD:
NTSTATUS myOpenProcedure(OB_OPEN_REASON OpenReason, CHAR Unknown1, PEPROCESS Process, PVOID Object, ACCESS_MASK GrantedAccess, ULONG32 HandleCount) {
DbgPrint("Our openProcedure routine has been invoked\n");
if(Process != NULL) {
DbgPrint("Process with name: %s is requesting file opening\n", getName(Process));
DbgPrint("A handle for %wZ has been opened \n", &((PFILE_OBJECT)Object)->FileName);
}
return STATUS_SUCCESS;
}
2. Ето и методът, който прави hook-ването:
void hookFileObject() { DbgPrint("Address of our routine is: 0x%p\n", myOpenProcedure); DbgPrint("Address of original routine is: 0x%p", (*IoFileObjectType)->TypeInfo.OpenProcedure); InterlockedExchangePointer(&(*IoFileObjectType)->TypeInfo.OpenProcedure, myOpenProcedure);
DbgPrint("!!THIS IS DONE!! The current address of routine is 0x%p\n", (*IoFileObjectType)->TypeInfo.OpenProcedure);
}
Възможно най-тъпият 1 liner, който ни осигурява thread-safety (тази тема, особено в контекста на windows kernel) си заслужава отделна серия постинги :).
Ако случайно се чудите (или искате да правите по-fine-grined) филтриране въз основа на типа събитие, ето и декларацията на OB_OPEN_REASON:
typedef enum _OB_OPEN_REASON { ObCreateHandle, ObOpenHandle, ObDuplicateHandle, ObInheritHandle, ObMaxOpenReason } OB_OPEN_REASON;
Ето как макар и да имаме 1 функция, тя ще се извиква при всички по-горе посочени действия - създаване, отваряне, дупликиране на handle etc. А тази структура, до колкото съм запознат в момента не се следи от Patchguard, съответно това би трябвало да работи и на x64 (макар че все пак ще се наложи да излъжите patchguard, ако искате да си заредите драйвърът )
No comments:
Post a Comment